Няма кой да пише на полковника

В малко крайбрежно градче в Мексико в края на 40-те години твърдоглав полковник от антиклерикалната война Кристеро (1926-29) продължава да очаква пенсията, която му е била обещана, но така и никога не е получил. Всеки петък той слиза до кея, облечен в най-хубавия си костюм, очаквайки пристигането на писмото с известие за пенсията. Всички знаят, че чакането му е напразно, но той отказва да приеме реалността въпреки че, дълбоко в сърцето си, знае че писмото никога няма да пристигне. Съпругата му страда от астма, синът им Агустин е бил убит от фашистите, а скоро ще загубят и дома си заради неплатена ипотека. Въпреки всичко, точно очакването крепи Полковника, който отказва да загуби надежда въпреки бедността и глада. Той знае, че ако се предаде, нищо друго не му остава. Жена му Лола предлага да продадат петела, който е единственото нещо, останало от сина им.