Мъж, страдащ от амнезия, е спасен от италиански риболовен катер малко преди да издъхне насред. Оказва се, че по петите му са наемни убийци, а той не си спомня кой е и защо го преследват. В същото време демонстрира завидни умения и има сейф с 6 паспорта, пистолет и купища пари, които издават опасно минало и подсказват за някаква връзка с ЦРУ и Борн все по-ясно осъзнава, че в него е заложен инстинктът да убива.
Виктор Наворски, който идва в Ню Йорк от Източна Европа. Докато той лети към Америка в неговата родна страна става военен преврат. Изоставен на международното летище "Джон Кенеди" с невалиден паспорт, той не може да влезе в Съединените Щати и трябва да живее известно време на летището, докато войната в родината му свърши.
Животът изглежда перфектен за Джон Бренан, до момента, когато жена му Лара е арестувана за брутално убийство, което тя твърди, че не е извършила ... Три години по-късно, Джон отглежда сина им, преподава в колежа и прави всичко възможно, за да докаже невинността на жена си. След негативния резултат от последното обжалване, Лара започва да мисли за самоубийство, а Джон стига до единственото възможно решение – да я изкара от затвора.
За да забрави миналото и в търсене на нова идентичност Дейвид Локи - репортер, заминал в Африка да пише за местни воюващи фракции, сменя самоличността си с тази на починалия от инфаркт наемник Дейвид Робъртсън. Когато се връща в Европа, се запознава с момиче, с което забягва в Испания в опит да прикрие следите си от своята съпруга Рейчъл, която издирва Робъртсън с надеждата да научи нещо за съдбата на съпруга си. Убит е от двама африканци, врагове на Робъртсън. Както във Фотоувеличение, и тук Антониони изхожда от почти детективски сюжет, за да постигне постепенно съвсем абстрактно внушение - нещо, което личи особено отчетливо в последния, виртуозен 7-минутен кадър със смъртта и отдалечаването на персонажа. Героят, който този път осъзнава, че реалността е непроницаема за човешкия поглед, е телевизионен журналист, вече привикнал с манипулацията на гледните точки и с нереалността на движещите се образи.
Рабех е млад сляп мъж, който живее в малко градче в Ливан. Той пее в хор и изкарва прехраната си, като редактира документи, написани на брайловата азбука. Животът му се променя, когато подава документи за паспорт и се оказва, че личната му карта е фалшива. Рабех тръгва из Ливан в търсене на документ, удостоверяващ раждането му, и се среща с различни хора, които разказват своите истории и по този начин будят нови въпроси у момчето, но не му помагат в търсенето на собствената му идентичност. Постепенно Рабех се оказва сред народ, неспособен да разкаже своята лична история. НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ Кан '16 - Награда "Голяма златна релса" Дубай '16 - Най-добра актриса (Юлия Касар) Пула '16 - Почетен диплом
